Понякога небето ме премазва
и слънцето безмилостно гори.
Някога земята ни предпазва
от страшната ни участ да скърбим.
Понякога луната ни показва
невидими пътеки. И вървим
по сребъната нишка на перваза,
дори в предсмъртни рани да кървим.
Понякога не искам да се будя...
Миналото си да залича,
да нямам име, бясна буря
да ми отнесе на дъното дома. ...