20 ene 2010, 0:54

Неизказано...

924 0 10

Пристъпвам в изорани ниви,

със капка болка в лявата ръка,

с коси от нямането вечно сиви,

помазани със щипещи масла…

 

Ръката, ничия, лежи във скута,

опиваща се в нотен аромат,

а пулсът й бездомен пак се лута

във мислите за някой (не)познат...

 

Болнави стонове ридае песента,

окъпана от погледа на яростни очи,

прозряла в тях със ужас есента

и липсата на влюбените им лъчи…

 

И устните ми шепнат думи неизказани,

нечути мисли и по детски искрени мечти…

Главите ни, любими, бяха ли помазани?...

Чух за последно как душата ми ехти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...