25 sept 2008, 11:22

Неизпратено

935 0 16

Здравей, приятелко,

тъй близка,

а далечна…

Разбирам, че плодиш се,

гледаш си децата…

Градиш и къща

с осем спални!

Кого ще каниш? Как!?

И кой ще дойде!?

Дели те океана

от приятели

и близки.

Добрувай,

радвам ти се,

но ми липсваш…

Децата си отгледахме,

но... разделени.

Май друг живот мечтаехме

и друго време…

Е, нищо,

стига ми да зная,

че… добре си.

Пък, ако някога си дойдеш

у дома,

ще те посрещнем както можем,

по балкански.

С трапеза,

с весели хора,

ти…

само трябва да си дойдеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абе тва с докторите хич не държа да ти кажаРадвам се, че посланието е стигнало най-накрая до теб. Аре идвай си, аз почвам да издирвам хорАта и да трупам трапезата. И Вес, няма да пропея щото ще избереш ерата на социализма пред моето пеене
  • Туй го взимам на вътре. Като обвинение ми звучи. Не бе Анчо, не се връзвам. Моите мечти се сбъднаха, с изключение на два-три монументални пропуска. И само това е откоето ме боли. Че ти не си с мен в болницата, когато се плодя, че децата ни няма да си играят на доктори един с друг; и че не си работим по специалностите. Другото точно както го искахме - ти танцуваш, пишеш, остава ти да пропееш, а аз споря и се заяждам по цял денЖивота е прекрасен! Догодина си идвам. Тук настава ерата на социализма и аз се изнасям! Обичам те.
  • Океан и...брегове.Казват,че разделят и свързват...Поздрави!
  • Орисия...
  • Май друг живот мечтаехме
    и друго време...

    А реалността...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...