25 сент. 2008 г., 11:22

Неизпратено

930 0 16

Здравей, приятелко,

тъй близка,

а далечна…

Разбирам, че плодиш се,

гледаш си децата…

Градиш и къща

с осем спални!

Кого ще каниш? Как!?

И кой ще дойде!?

Дели те океана

от приятели

и близки.

Добрувай,

радвам ти се,

но ми липсваш…

Децата си отгледахме,

но... разделени.

Май друг живот мечтаехме

и друго време…

Е, нищо,

стига ми да зная,

че… добре си.

Пък, ако някога си дойдеш

у дома,

ще те посрещнем както можем,

по балкански.

С трапеза,

с весели хора,

ти…

само трябва да си дойдеш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Абе тва с докторите хич не държа да ти кажаРадвам се, че посланието е стигнало най-накрая до теб. Аре идвай си, аз почвам да издирвам хорАта и да трупам трапезата. И Вес, няма да пропея щото ще избереш ерата на социализма пред моето пеене
  • Туй го взимам на вътре. Като обвинение ми звучи. Не бе Анчо, не се връзвам. Моите мечти се сбъднаха, с изключение на два-три монументални пропуска. И само това е откоето ме боли. Че ти не си с мен в болницата, когато се плодя, че децата ни няма да си играят на доктори един с друг; и че не си работим по специалностите. Другото точно както го искахме - ти танцуваш, пишеш, остава ти да пропееш, а аз споря и се заяждам по цял денЖивота е прекрасен! Догодина си идвам. Тук настава ерата на социализма и аз се изнасям! Обичам те.
  • Океан и...брегове.Казват,че разделят и свързват...Поздрави!
  • Орисия...
  • Май друг живот мечтаехме
    и друго време...

    А реалността...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...