Неизпратено
Здравей, приятелко,
тъй близка,
а далечна…
Разбирам, че плодиш се,
гледаш си децата…
Градиш и къща
с осем спални!
Кого ще каниш? Как!?
И кой ще дойде!?
Дели те океана
от приятели
и близки.
Добрувай,
радвам ти се,
но ми липсваш…
Децата си отгледахме,
но... разделени.
Май друг живот мечтаехме
и друго време…
Е, нищо,
стига ми да зная,
че… добре си.
Пък, ако някога си дойдеш
у дома,
ще те посрещнем както можем,
по балкански.
С трапеза,
с весели хора,
ти…
само трябва да си дойдеш.© Анна Станоева All rights reserved.
Радвам се, че посланието е стигнало най-накрая до теб. Аре идвай си, аз почвам да издирвам хорАта и да трупам трапезата. И Вес, няма да пропея щото ще избереш ерата на социализма пред моето пеене 
