1 ago 2009, 18:51

Неизпратено писмо

  Poesía
2.1K 0 20

Написала ти бих писмо, с което

да мога с теб да споделя тъгата

по бащиния роден край, където

Балканът се издига в небесата.

 

Написала ти бих за самотата,

приседнала до мен с усмивка вяла,

на нея днес разказвам в тишината,

за наш'та младост, вече отлетяла!

 

Написала ти бих, другарко мила,

за сълзите преглъщани, горчиви,

за туй, че може би си по-щастлива

от нас, които днес сме още живи!

 

Написала ти бих писмо, което

изпратила ти бих направо в рая,

защото твоята душа красива

е там, това уверено го зная!

 

Но откъде ли по земята днешна

ще се намери пощальон за рая?

Душите ни закоравели, грешни

отиват все към ада, все към ада!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...