Неизпратено писмо
Написала ти бих писмо, с което
да мога с теб да споделя тъгата
по бащиния роден край, където
Балканът се издига в небесата.
Написала ти бих за самотата,
приседнала до мен с усмивка вяла,
на нея днес разказвам в тишината,
за наш'та младост, вече отлетяла!
Написала ти бих, другарко мила,
за сълзите преглъщани, горчиви,
за туй, че може би си по-щастлива
от нас, които днес сме още живи!
Написала ти бих писмо, което
изпратила ти бих направо в рая,
защото твоята душа красива
е там, това уверено го зная!
Но откъде ли по земята днешна
ще се намери пощальон за рая?
Душите ни закоравели, грешни
отиват все към ада, все към ада!
© Ракина Радева All rights reserved.
