Неизпратено писмо
Написала ти бих писмо, с което
да мога с теб да споделя тъгата
по бащиния роден край, където
Балканът се издига в небесата.
Написала ти бих за самотата,
приседнала до мен с усмивка вяла,
на нея днес разказвам в тишината,
за наш'та младост, вече отлетяла!
Написала ти бих, другарко мила,
за сълзите преглъщани, горчиви,
за туй, че може би си по-щастлива
от нас, които днес сме още живи!
Написала ти бих писмо, което
изпратила ти бих направо в рая,
защото твоята душа красива
е там, това уверено го зная!
Но откъде ли по земята днешна
ще се намери пощальон за рая?
Душите ни закоравели, грешни
отиват все към ада, все към ада!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ракина Радева Все права защищены
