27 nov 2010, 8:41

Неизречени 

  Poesía
561 0 13

Разрушителна сила разклати покоите 

на кроткия приспан копнеж,

неизживян, безвъзвратно пропъден

от плътта и душевния гнет.

Неизречени думи обзеха

до рев на животно паметта.

Заехтяха в ума и отнеха

всяка частица от свитата душа.

Потъмнели зеници от гъстия смог,

безнадеждни слънца под тревога-

утре няма вече живот,

а надеждата вчера бе огън.

Изтощени ушите кънтят

от тежестта неказани думи,

а устните пришити мълчат 

напукани, побелели, така безсилни.

Уморени ръце от страх, до полуда

изгарят на клада в отминал век.

Неизречените ми слова чу ли?-

изгубени във душевния гнет. 



© Николина Милева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??