27 nov 2010, 8:41

Неизречени 

  Poesía
644 0 13
Разрушителна сила разклати покоите
на кроткия приспан копнеж,
неизживян, безвъзвратно пропъден
от плътта и душевния гнет.
Неизречени думи обзеха
до рев на животно паметта.
Заехтяха в ума и отнеха
всяка частица от свитата душа.
Потъмнели зеници от гъстия смог,
безнадеждни слънца под тревога-
утре няма вече живот,
а надеждата вчера бе огън. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??