Nov 27, 2010, 8:41 AM

Неизречени 

  Poetry
588 0 13

Разрушителна сила разклати покоите 

на кроткия приспан копнеж,

неизживян, безвъзвратно пропъден

от плътта и душевния гнет.

Неизречени думи обзеха

до рев на животно паметта.

Заехтяха в ума и отнеха

всяка частица от свитата душа.

Потъмнели зеници от гъстия смог,

безнадеждни слънца под тревога-

утре няма вече живот,

а надеждата вчера бе огън.

Изтощени ушите кънтят

от тежестта неказани думи,

а устните пришити мълчат 

напукани, побелели, така безсилни.

Уморени ръце от страх, до полуда

изгарят на клада в отминал век.

Неизречените ми слова чу ли?-

изгубени във душевния гнет. 



© Николина Милева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??