27 нояб. 2010 г., 08:41

Неизречени 

  Поэзия
581 0 13

Разрушителна сила разклати покоите 

на кроткия приспан копнеж,

неизживян, безвъзвратно пропъден

от плътта и душевния гнет.

Неизречени думи обзеха

до рев на животно паметта.

Заехтяха в ума и отнеха

всяка частица от свитата душа.

Потъмнели зеници от гъстия смог,

безнадеждни слънца под тревога-

утре няма вече живот,

а надеждата вчера бе огън.

Изтощени ушите кънтят

от тежестта неказани думи,

а устните пришити мълчат 

напукани, побелели, така безсилни.

Уморени ръце от страх, до полуда

изгарят на клада в отминал век.

Неизречените ми слова чу ли?-

изгубени във душевния гнет. 



© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??