Неизречени
787
0
13
Разрушителна сила разклати покоите
на кроткия приспан копнеж,
неизживян, безвъзвратно пропъден
от плътта и душевния гнет.
Неизречени думи обзеха
до рев на животно паметта.
Заехтяха в ума и отнеха
всяка частица от свитата душа.
Потъмнели зеници от гъстия смог,
безнадеждни слънца под тревога-
утре няма вече живот,
а надеждата вчера бе огън.
Изтощени ушите кънтят
от тежестта неказани думи,
а устните пришити мълчат
напукани, побелели, така безсилни.
Уморени ръце от страх, до полуда
изгарят на клада в отминал век.
Неизречените ми слова чу ли?-
изгубени във душевния гнет.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
благодаря ти