23 ene 2015, 11:08  

Неизвестните поети

  Poesía » Otra
478 0 3

Неизвестните поети
в този век на смърт и страх
не редят на лист куплети
за пореден Алманах,
а загледани високо
в тези сини небеса,
търсят вярната посока
да излезем от беса
завладял ни умовете
в омагьосания плен
и юздите на конете
на препускащия ден
да отпуснем и в галопа
да усетим радостта
на онази Калиопа
Яворова в повестта.
А духът на Ботев ниско
да се спусне от върха
и на нас да се прииска
да си върнем свеж стиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми!
  • Стихотворението е програмно и не е лошо като реализация. Това, което ми пречи да му дам най-висока оценка е твърде често кънтящото "а" в завършеците на редовете /от втората половина на текста/. Това в поезията се счита за сериозна техническа слабост и почти винаги изпортва стиха. Тук положението се спасява донякъде от факта, че макар и не официално обявено, текстът е фактически по тематика "гражданска поезия".
    Като цяло написаното ми харесва и поздравявам автора за интересния му замисъл.
  • Хубаво! Харесах и го оценявам!
    поздрави от мен и хубав ден!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...