23 янв. 2015 г., 11:08  

Неизвестните поети

472 0 3

Неизвестните поети
в този век на смърт и страх
не редят на лист куплети
за пореден Алманах,
а загледани високо
в тези сини небеса,
търсят вярната посока
да излезем от беса
завладял ни умовете
в омагьосания плен
и юздите на конете
на препускащия ден
да отпуснем и в галопа
да усетим радостта
на онази Калиопа
Яворова в повестта.
А духът на Ботев ниско
да се спусне от върха
и на нас да се прииска
да си върнем свеж стиха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми!
  • Стихотворението е програмно и не е лошо като реализация. Това, което ми пречи да му дам най-висока оценка е твърде често кънтящото "а" в завършеците на редовете /от втората половина на текста/. Това в поезията се счита за сериозна техническа слабост и почти винаги изпортва стиха. Тук положението се спасява донякъде от факта, че макар и не официално обявено, текстът е фактически по тематика "гражданска поезия".
    Като цяло написаното ми харесва и поздравявам автора за интересния му замисъл.
  • Хубаво! Харесах и го оценявам!
    поздрави от мен и хубав ден!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....