Неизвестните поети
в този век на смърт и страх
не редят на лист куплети
за пореден Алманах,
а загледани високо
в тези сини небеса,
търсят вярната посока
да излезем от беса
завладял ни умовете
в омагьосания плен
и юздите на конете
на препускащия ден
да отпуснем и в галопа
да усетим радостта
на онази Калиопа
Яворова в повестта.
А духът на Ботев ниско
да се спусне от върха
и на нас да се прииска
да си върнем свеж стиха.
© Иван Христов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
