Нежен плам сърцето ми погали
Да бе и ти, като свещта
с длани аз да те запаля
при мен да дойдеш през нощта
с устни дълго да те галя.
В този час така потаен
мислите ми само блян са.
Няма те, а в сън омаен
пари сладката ти липса.
Не искам да открия лек,
нека все да те сънувам.
А в погледа ти чер и мек
все искри да ти рисувам.
И щом тихо се огледа
зората в сънните води
в мен и в сянката ми бледа
отново да си само ти...
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
Благодаря ти!