2 июн. 2018 г., 02:08

Нежен плам сърцето ми погали

815 5 11

Нежен плам сърцето ми погали

 

Да бе и ти, като свещта

с длани аз да те запаля

при мен да дойдеш през нощта

с устни дълго да те галя.

 

В този час така потаен

мислите ми само блян са.

Няма те, а в сън омаен

пари сладката ти липса.

 

Не искам да открия лек,

нека все да те сънувам.

А в погледа ти чер и мек

все искри да ти рисувам.

 

И щом тихо се огледа

зората в сънните води

в мен и в сянката ми бледа

отново да си само ти...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ...
    Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Гавраил!
    Усмихна ме...
  • Светла,да вземеш да пропуснеш няколко вечери без такива сънища че току се превърнеш и ти в "бледа"сянка.Такива пламъци освен че парят и изгарят!
    Усмивка.Поздрав!
  • Благодаря те, Христо!
    Радвам се, че се спря при мен...
    Много голямо и топло благодаря на моето поетично приятелче, което винаги ми пиши стихче!
    Ще ме разглезиш... ...
    Много ти благодаря и на теб, Надежда!
    Толкова си мила...
    И на теб ти благодаря, Лили!
    Винаги си добре дошла...
  • Красиво...!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....