2.06.2018 г., 2:08

Нежен плам сърцето ми погали

811 5 11

Нежен плам сърцето ми погали

 

Да бе и ти, като свещта

с длани аз да те запаля

при мен да дойдеш през нощта

с устни дълго да те галя.

 

В този час така потаен

мислите ми само блян са.

Няма те, а в сън омаен

пари сладката ти липса.

 

Не искам да открия лек,

нека все да те сънувам.

А в погледа ти чер и мек

все искри да ти рисувам.

 

И щом тихо се огледа

зората в сънните води

в мен и в сянката ми бледа

отново да си само ти...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...
    Благодаря ти!
  • Благодаря ти, Гавраил!
    Усмихна ме...
  • Светла,да вземеш да пропуснеш няколко вечери без такива сънища че току се превърнеш и ти в "бледа"сянка.Такива пламъци освен че парят и изгарят!
    Усмивка.Поздрав!
  • Благодаря те, Христо!
    Радвам се, че се спря при мен...
    Много голямо и топло благодаря на моето поетично приятелче, което винаги ми пиши стихче!
    Ще ме разглезиш... ...
    Много ти благодаря и на теб, Надежда!
    Толкова си мила...
    И на теб ти благодаря, Лили!
    Винаги си добре дошла...
  • Красиво...!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...