Пухче (Бианка Тошева) Пухче (Бианка Тошева)
25
22 dic 2007, 0:43

Нежен зов

947 0 1
 

Нежен зов

 

Изстинала от влагата земя,

затоплена от сутрешно сияние -

обсипана от плахото страдание

на изоставена душа...

 

 

Мъглата е потънала в лъчи,

изпращащи лъжовна топлина

с невиждана греховна светлина,

навяваща щастлива самота.

 

Избягала от страшната картина -

в измислен свят на суета,

покрила с длани своите очи,

потънали  в сълзи и тъги...

 

Крещейки мили думи в тишината,

изтръпнала от студа на топлината -

загубила несъществуваща любов,

сбогува се със нежен зов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бианка Тошева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0