Dec 22, 2007, 12:43 AM

Нежен зов

  Poetry » Love
938 0 1
 

Нежен зов

 

Изстинала от влагата земя,

затоплена от сутрешно сияние -

обсипана от плахото страдание

на изоставена душа...

 

 

Мъглата е потънала в лъчи,

изпращащи лъжовна топлина

с невиждана греховна светлина,

навяваща щастлива самота.

 

Избягала от страшната картина -

в измислен свят на суета,

покрила с длани своите очи,

потънали  в сълзи и тъги...

 

Крещейки мили думи в тишината,

изтръпнала от студа на топлината -

загубила несъществуваща любов,

сбогува се със нежен зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Тошева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...