Нежен зов

Изстинала от влагата земя,

затоплена от сутрешно сияние -

обсипана от плахото страдание

на изоставена душа...

Мъглата е потънала в лъчи,

изпращащи лъжовна топлина

с невиждана греховна светлина,

навяваща щастлива самота.

Избягала от страшната картина -

в измислен свят на суета,

покрила с длани своите очи,

потънали  в сълзи и тъги...

Крещейки мили думи в тишината,

изтръпнала от студа на топлината -

загубила несъществуваща любов,

сбогува се със нежен зов.