Нежен зов
Нежен зов
Изстинала от влагата земя,
затоплена от сутрешно сияние -
обсипана от плахото страдание
на изоставена душа...
Мъглата е потънала в лъчи,
изпращащи лъжовна топлина
с невиждана греховна светлина,
навяваща щастлива самота.
Избягала от страшната картина -
в измислен свят на суета,
покрила с длани своите очи,
потънали в сълзи и тъги...
Крещейки мили думи в тишината,
изтръпнала от студа на топлината -
загубила несъществуваща любов,
сбогува се със нежен зов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Тошева Всички права запазени
