5 feb 2010, 22:50

Нежна благодарност

  Poesía » Civil
768 0 0

Подари ù нежно цвете -

очите ще искрят,

подари обичта си и на двете -

нежната им красота да озарят.

Красотата на цветето, което подаряваш,

ще озари сърцето и в тоз ден -

любовта, която ù даряваш:

-         Заповядай! „О, прекрасно е! За мен?”

- За теб е, да, о, нежна пролет,

за твоя празничен ден

ти дойде с птичия полет

и подари любовта си на мен!

За теб е, щастие мое,

за грижите, които даваш -

благодарност за всичко, любов моя,

цялото щастие заслужаваш!

Щастие, изразено

с цветето нежно, красиво,

щастие, подсладено

с буйното вино пенливо!

Нека чашите със звън да срещнем

в този празничен час -

твоя празник да посрещнем,

да му се радваш ти със нас!

Честит 8ми март,  нежност моя,

това е за теб - вземи -

нашата любов е твоя,

в тази златна кутийка ти я пази!

Кожа снежна,

топли очи,

сърце нежно -

това си ти!

Ти си усмивка,

ти си една -

нежната майка

и нежна жена!

 

 

Малко е рано, но това стихотворение е поздрав за всяка майка, за всяка жена по случай 8-ми март!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Каролина Ташкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...