5.02.2010 г., 22:50

Нежна благодарност

764 0 0

Подари ù нежно цвете -

очите ще искрят,

подари обичта си и на двете -

нежната им красота да озарят.

Красотата на цветето, което подаряваш,

ще озари сърцето и в тоз ден -

любовта, която ù даряваш:

-         Заповядай! „О, прекрасно е! За мен?”

- За теб е, да, о, нежна пролет,

за твоя празничен ден

ти дойде с птичия полет

и подари любовта си на мен!

За теб е, щастие мое,

за грижите, които даваш -

благодарност за всичко, любов моя,

цялото щастие заслужаваш!

Щастие, изразено

с цветето нежно, красиво,

щастие, подсладено

с буйното вино пенливо!

Нека чашите със звън да срещнем

в този празничен час -

твоя празник да посрещнем,

да му се радваш ти със нас!

Честит 8ми март,  нежност моя,

това е за теб - вземи -

нашата любов е твоя,

в тази златна кутийка ти я пази!

Кожа снежна,

топли очи,

сърце нежно -

това си ти!

Ти си усмивка,

ти си една -

нежната майка

и нежна жена!

 

 

Малко е рано, но това стихотворение е поздрав за всяка майка, за всяка жена по случай 8-ми март!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Каролина Ташкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...