13 may 2006, 11:31

НЕЖНА Е НОЩТА

  Poesía
2.1K 0 19

       НЕЖНА Е НОЩТА

 

Звезден прах косите ми посипа

и усмивка Месецът ми подари.

Птича песен  от далеч долитна

и събуди в мене хиляди мечти.

Хоризонтът ведро се  усмихна.

Нежни трели идваха от ручей чист.

Вятърът във клоните притихна

и извика радостта на бис.

И обгърната от нежността на мрака,

аз, притихнала във твоите ръце,

подарих на тебе свойта обич,

подарих ти своето сърце.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мими Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...