НЕЖНА Е НОЩТА
Звезден прах косите ми посипа
и усмивка Месецът ми подари.
Птича песен от далеч долитна
и събуди в мене хиляди мечти.
Хоризонтът ведро се усмихна.
Нежни трели идваха от ручей чист.
Вятърът във клоните притихна
и извика радостта на бис.
И обгърната от нежността на мрака,
аз, притихнала във твоите ръце,
подарих на тебе свойта обич,
подарих ти своето сърце.
© Мими Иванова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
