1 jul 2007, 20:11

Нежна Смърт

  Poesía
1.2K 0 2
В нощта вселила се смъртта,
нуждаеща се да убива някого.
Странно ходи тя, взира се в теб,
чуди се дали да те възнесе,
някъде нагоре с черните
невидими крила.


Пуска те, усещаш ли,
хваща те, не се отказва.
Слава Богу, идва ден
Свети, дава ли ти сили?!
Или бавно те подготвя за нощта?!

Но ето идва мрак,
черната невидима принцеса
се вселява в теб, усещаш
прохлада в сърцето, която те
кара да си спомняш за деня,
прекаран с мен.

Не мислиш ли, че доста
мъка подари ми ти от сърце.
Нека, нека те прохлажда.

Нечакана, но искаща да дойде, гостенка,
която ти показва, че си плащаш
за живота свой, превзет от
егоцентризъм, дори и неблагоприличие.

Мъчи се, пожелавам ти го от сърце…
Подарявам ти същото, което ти на мене подари -
мъка, подлост и печал!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бориса Михайловска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Само така! Сега нека той да страда, стига само теб е наранявал! страхотно е стихотворението, споделям мнението ти напълно.
  • Сестро страхотнооо е ! жалко само, че е написано по тъжен повод...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...