1.07.2007 г., 20:11

Нежна Смърт

1.2K 0 2
В нощта вселила се смъртта,
нуждаеща се да убива някого.
Странно ходи тя, взира се в теб,
чуди се дали да те възнесе,
някъде нагоре с черните
невидими крила.


Пуска те, усещаш ли,
хваща те, не се отказва.
Слава Богу, идва ден
Свети, дава ли ти сили?!
Или бавно те подготвя за нощта?!

Но ето идва мрак,
черната невидима принцеса
се вселява в теб, усещаш
прохлада в сърцето, която те
кара да си спомняш за деня,
прекаран с мен.

Не мислиш ли, че доста
мъка подари ми ти от сърце.
Нека, нека те прохлажда.

Нечакана, но искаща да дойде, гостенка,
която ти показва, че си плащаш
за живота свой, превзет от
егоцентризъм, дори и неблагоприличие.

Мъчи се, пожелавам ти го от сърце…
Подарявам ти същото, което ти на мене подари -
мъка, подлост и печал!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бориса Михайловска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само така! Сега нека той да страда, стига само теб е наранявал! страхотно е стихотворението, споделям мнението ти напълно.
  • Сестро страхотнооо е ! жалко само, че е написано по тъжен повод...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...