Нежна Смърт
нуждаеща се да убива някого.
Странно ходи тя, взира се в теб,
чуди се дали да те възнесе,
някъде нагоре с черните
невидими крила.
Пуска те, усещаш ли,
хваща те, не се отказва.
Слава Богу, идва ден
Свети, дава ли ти сили?!
Или бавно те подготвя за нощта?!
Но ето идва мрак,
черната невидима принцеса
се вселява в теб, усещаш
прохлада в сърцето, която те
кара да си спомняш за деня,
прекаран с мен.
Не мислиш ли, че доста
мъка подари ми ти от сърце.
Нека, нека те прохлажда.
Нечакана, но искаща да дойде, гостенка,
която ти показва, че си плащаш
за живота свой, превзет от
егоцентризъм, дори и неблагоприличие.
Мъчи се, пожелавам ти го от сърце…
Подарявам ти същото, което ти на мене подари -
мъка, подлост и печал!
© Бориса Михайловска All rights reserved.