Jul 1, 2007, 8:11 PM

Нежна Смърт

  Poetry
1.2K 0 2
В нощта вселила се смъртта,
нуждаеща се да убива някого.
Странно ходи тя, взира се в теб,
чуди се дали да те възнесе,
някъде нагоре с черните
невидими крила.


Пуска те, усещаш ли,
хваща те, не се отказва.
Слава Богу, идва ден
Свети, дава ли ти сили?!
Или бавно те подготвя за нощта?!

Но ето идва мрак,
черната невидима принцеса
се вселява в теб, усещаш
прохлада в сърцето, която те
кара да си спомняш за деня,
прекаран с мен.

Не мислиш ли, че доста
мъка подари ми ти от сърце.
Нека, нека те прохлажда.

Нечакана, но искаща да дойде, гостенка,
която ти показва, че си плащаш
за живота свой, превзет от
егоцентризъм, дори и неблагоприличие.

Мъчи се, пожелавам ти го от сърце…
Подарявам ти същото, което ти на мене подари -
мъка, подлост и печал!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бориса Михайловска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Само така! Сега нека той да страда, стига само теб е наранявал! страхотно е стихотворението, споделям мнението ти напълно.
  • Сестро страхотнооо е ! жалко само, че е написано по тъжен повод...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...