22 jun 2008, 23:25

Нежна смърт 

  Poesía » Otra
1011 0 3
Седя сама в полумрака,
а часовникът до мене трака,
отмерва последните секунди
от живота ми сломен.
Ех... отмина още един жалък ден
Наближава полунощ...
часът на моята смърт, изпълнена с "разкош".
Стрелките се придвижват призрачно във мрака...
настъпва сетния ми час.
И ето... ножчето проблясва на лунна светлина
и прерязва вена една,
а кръвта бликва топла и чиста,
и ето, моята душа
отлита към нещастната луна.
А безжизненото ми тяло
лежи на земята студено и умряло.
Само лунен лъч осветява бялото, студено, мъртвешко лице,
а кръвта продължава да тече
от изстиналото тяло,
лежащо там на земята в мрака...
безжизнено и умряло!!!

© Гери Нешева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??