Седя сама в полумрака,
а часовникът до мене трака,
отмерва последните секунди
от живота ми сломен.
Ех... отмина още един жалък ден
Наближава полунощ...
часът на моята смърт, изпълнена с "разкош".
Стрелките се придвижват призрачно във мрака...
настъпва сетния ми час.
И ето... ножчето проблясва на лунна светлина
и прерязва вена една,
а кръвта бликва топла и чиста, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация