Седя сама в полумрака, а часовникът до мене трака, отмерва последните секунди от живота ми сломен. Ех... отмина още един жалък ден Наближава полунощ... часът на моята смърт, изпълнена с "разкош". Стрелките се придвижват призрачно във мрака... настъпва сетния ми час. И ето... ножчето проблясва на лунна светлина и прерязва вена една, а кръвта бликва топла и чиста, и ето, моята душа отлита към нещастната луна. А безжизненото ми тяло лежи на земята студено и умряло. Само лунен лъч осветява бялото, студено, мъртвешко лице, а кръвта продължава да тече от изстиналото тяло, лежащо там на земята в мрака... безжизнено и умряло!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Докладване за нередност
Сигнализирайте ни за нередност, ако съдържанието не отговаря на правилника или нарушава авторското право или етичните норми.
Моля, пишете само в краен случай с конкретно посочване на нередността и при наличието на доказателства!
Трябва да влезете с регистрацията си преди да можете да изпращате съобщения!
Стихът ми хареса!!!