22 июн. 2008 г., 23:25

Нежна смърт

1.4K 0 3
Седя сама в полумрака,
а часовникът до мене трака,
отмерва последните секунди
от живота ми сломен.
Ех... отмина още един жалък ден
Наближава полунощ...
часът на моята смърт, изпълнена с "разкош".
Стрелките се придвижват призрачно във мрака...
настъпва сетния ми час.
И ето... ножчето проблясва на лунна светлина
и прерязва вена една,
а кръвта бликва топла и чиста,
и ето, моята душа
отлита към нещастната луна.
А безжизненото ми тяло
лежи на земята студено и умряло.
Само лунен лъч осветява бялото, студено, мъртвешко лице,
а кръвта продължава да тече
от изстиналото тяло,
лежащо там на земята в мрака...
безжизнено и умряло!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Нешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...