1 jul 2009, 13:08

Нейната история

804 0 3

Имало едно място,

на което се сбъднала мечта.

Момичето в синьо получи шанс,

един единствен миг, в който разбра това.

Обречена да вярва на сънищата си

и проклета да се примирява с това,

много ли е, че иска да е щастлива,

малко ли е, че се отдава на чувствата.

Но дали има машина на времето,

за да се върне онзи миг,

да можеше пак да направи грешката,

която я кара да сънува.

 

Но краят бе близо,

с хиксче има отбелязано място,

момичето в черно май пропиля шанса,

или този шанс е бил просто поредния сън.

Така тя разбра, че

пред съдбата се мълчи,

пред силует се плаче,

пред любовта се готвиш да гориш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Момичета със шансове различни,
    а резултат все един,
    все толкова са еклектични,
    боли глава и гълтам аспирин.
  • Мило и искрено.
  • Момичето отново ще получи своя шанс
    и вярвам, че ще намери щастието, към
    което се стреми. Желая ти успех,
    мила съименничке!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...