1 jul 2009, 13:08

Нейната история

799 0 3

Имало едно място,

на което се сбъднала мечта.

Момичето в синьо получи шанс,

един единствен миг, в който разбра това.

Обречена да вярва на сънищата си

и проклета да се примирява с това,

много ли е, че иска да е щастлива,

малко ли е, че се отдава на чувствата.

Но дали има машина на времето,

за да се върне онзи миг,

да можеше пак да направи грешката,

която я кара да сънува.

 

Но краят бе близо,

с хиксче има отбелязано място,

момичето в черно май пропиля шанса,

или този шанс е бил просто поредния сън.

Така тя разбра, че

пред съдбата се мълчи,

пред силует се плаче,

пред любовта се готвиш да гориш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Момичета със шансове различни,
    а резултат все един,
    все толкова са еклектични,
    боли глава и гълтам аспирин.
  • Мило и искрено.
  • Момичето отново ще получи своя шанс
    и вярвам, че ще намери щастието, към
    което се стреми. Желая ти успех,
    мила съименничке!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...