1 июл. 2009 г., 13:08

Нейната история

802 0 3

Имало едно място,

на което се сбъднала мечта.

Момичето в синьо получи шанс,

един единствен миг, в който разбра това.

Обречена да вярва на сънищата си

и проклета да се примирява с това,

много ли е, че иска да е щастлива,

малко ли е, че се отдава на чувствата.

Но дали има машина на времето,

за да се върне онзи миг,

да можеше пак да направи грешката,

която я кара да сънува.

 

Но краят бе близо,

с хиксче има отбелязано място,

момичето в черно май пропиля шанса,

или този шанс е бил просто поредния сън.

Така тя разбра, че

пред съдбата се мълчи,

пред силует се плаче,

пред любовта се готвиш да гориш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Момичета със шансове различни,
    а резултат все един,
    все толкова са еклектични,
    боли глава и гълтам аспирин.
  • Мило и искрено.
  • Момичето отново ще получи своя шанс
    и вярвам, че ще намери щастието, към
    което се стреми. Желая ти успех,
    мила съименничке!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...