Jul 1, 2009, 1:08 PM

Нейната история

  Poetry » Love
806 0 3

Имало едно място,

на което се сбъднала мечта.

Момичето в синьо получи шанс,

един единствен миг, в който разбра това.

Обречена да вярва на сънищата си

и проклета да се примирява с това,

много ли е, че иска да е щастлива,

малко ли е, че се отдава на чувствата.

Но дали има машина на времето,

за да се върне онзи миг,

да можеше пак да направи грешката,

която я кара да сънува.

 

Но краят бе близо,

с хиксче има отбелязано място,

момичето в черно май пропиля шанса,

или този шанс е бил просто поредния сън.

Така тя разбра, че

пред съдбата се мълчи,

пред силует се плаче,

пред любовта се готвиш да гориш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Момичета със шансове различни,
    а резултат все един,
    все толкова са еклектични,
    боли глава и гълтам аспирин.
  • Мило и искрено.
  • Момичето отново ще получи своя шанс
    и вярвам, че ще намери щастието, към
    което се стреми. Желая ти успех,
    мила съименничке!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...