Jul 1, 2009, 1:08 PM

Нейната история

  Poetry » Love
798 0 3

Имало едно място,

на което се сбъднала мечта.

Момичето в синьо получи шанс,

един единствен миг, в който разбра това.

Обречена да вярва на сънищата си

и проклета да се примирява с това,

много ли е, че иска да е щастлива,

малко ли е, че се отдава на чувствата.

Но дали има машина на времето,

за да се върне онзи миг,

да можеше пак да направи грешката,

която я кара да сънува.

 

Но краят бе близо,

с хиксче има отбелязано място,

момичето в черно май пропиля шанса,

или този шанс е бил просто поредния сън.

Така тя разбра, че

пред съдбата се мълчи,

пред силует се плаче,

пред любовта се готвиш да гориш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Момичета със шансове различни,
    а резултат все един,
    все толкова са еклектични,
    боли глава и гълтам аспирин.
  • Мило и искрено.
  • Момичето отново ще получи своя шанс
    и вярвам, че ще намери щастието, към
    което се стреми. Желая ти успех,
    мила съименничке!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...