Senni (Силвия)
162 1968
9 ago 2008, 10:26

Нежно окована 

  Poesía » De amor
802 0 11

Венец изплетох... трънно го положих,

очите си невиждащи... заложих,

за вярата, разсечена от омерзение,

погледнах теб - видях спасение.

Със бавни крачки, дяволски доволна,

разбираща... мъстта злокобна,

залавях мислите ти... още неузрели,

превръщах ги... в закони онемели.

Прикрита от поредното страдание,

за лицемерие... платила с покаяние,

за тежък стон... наказана с наслада,

за дива ярост... нежно окована.

Събудена... от викове набожни,

мечтите ми... неистово тревожни,

изгаряха на клада от приличие,

танцуваха във ритъм на двуличие.

С цветя покривам... мъртвата постеля,

където на разсъмване се скривам,

от нощни пиршества съм "победена",

душите ни с очакване... покривам.

Сънувам тайни... с тебе разговарям,

разлиствам мисли... бавно изцелявам,

на душата ми поредното смирение,

разпъвам те... копнеейки спасение.

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??