Нежно окована
Венец изплетох... трънно го положих,
очите си невиждащи... заложих,
за вярата, разсечена от омерзение,
погледнах теб - видях спасение.
Със бавни крачки, дяволски доволна,
разбираща... мъстта злокобна,
залавях мислите ти... още неузрели,
превръщах ги... в закони онемели.
Прикрита от поредното страдание,
за лицемерие... платила с покаяние,
за тежък стон... наказана с наслада,
за дива ярост... нежно окована.
Събудена... от викове набожни,
мечтите ми... неистово тревожни,
изгаряха на клада от приличие,
танцуваха във ритъм на двуличие.
С цветя покривам... мъртвата постеля,
където на разсъмване се скривам,
от нощни пиршества съм "победена",
душите ни с очакване... покривам.
Сънувам тайни... с тебе разговарям,
разлиствам мисли... бавно изцелявам,
на душата ми поредното смирение,
разпъвам те... копнеейки спасение.
© Силвия All rights reserved.
