Нежно окована
Венец изплетох... трънно го положих,
очите си невиждащи... заложих,
за вярата, разсечена от омерзение,
погледнах теб - видях спасение.
Със бавни крачки, дяволски доволна,
разбираща... мъстта злокобна,
залавях мислите ти... още неузрели,
превръщах ги... в закони онемели.
Прикрита от поредното страдание,
за лицемерие... платила с покаяние,
за тежък стон... наказана с наслада,
за дива ярост... нежно окована.
Събудена... от викове набожни,
мечтите ми... неистово тревожни,
изгаряха на клада от приличие,
танцуваха във ритъм на двуличие.
С цветя покривам... мъртвата постеля,
където на разсъмване се скривам,
от нощни пиршества съм "победена",
душите ни с очакване... покривам.
Сънувам тайни... с тебе разговарям,
разлиствам мисли... бавно изцелявам,
на душата ми поредното смирение,
разпъвам те... копнеейки спасение.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
