Нежно се превръщам
Пристъпвам пак пред теб,
уханна, бяла, крехка,
като от дъжд погален цвят,
разцъфнал в утринта.
И в шепите си нося
капчиците нежност,
жадуващи да утолят
копнежа в твоята душа.
Пречистена потръпвам
в тез мигове вълшебство,
обгръщам и преплитам
в теб моята ръка.
И бавно се разтварям,
до крайност в теб преливам,
и нежно се превръщам
в трептяща, бяла светлина.
© Мартина Todos los derechos reservados