Нежно се превръщам
Пристъпвам пак пред теб,
уханна, бяла, крехка,
като от дъжд погален цвят,
разцъфнал в утринта.
И в шепите си нося
капчиците нежност,
жадуващи да утолят
копнежа в твоята душа.
Пречистена потръпвам
в тез мигове вълшебство,
обгръщам и преплитам
в теб моята ръка.
И бавно се разтварям,
до крайност в теб преливам,
и нежно се превръщам
в трептяща, бяла светлина.
© Мартина All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
