Милваш ме с нежни длани,
докосваш ме с устни,
за любовта ми разказваш,
как за нея рисуваш.
Когато нощта засвири...
и белите звезди ги подредиш,
аз ще бъда вятъра,
с който да летиш!
Целуваш ме, с тези диви устни...
градиш бъдеще с мен.
Знаеш как тихичко пристъпвам,
за да не будя утрото в теб!
© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados