Feb 20, 2018, 3:02 PM

Нежност

  Poetry » Other
524 3 4

Милваш ме с нежни длани,
докосваш ме с устни,
за любовта ми разказваш,
как за нея рисуваш.

Когато нощта засвири...
и белите звезди ги подредиш,
аз ще бъда вятъра,
с който да летиш!

Целуваш ме, с тези диви устни...
градиш бъдеще с мен. 
Знаеш как тихичко пристъпвам,
за да не будя утрото в теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...