26 mar 2020, 14:00

Достойнство 

  Poesía » De amor
547 0 0

Ще те помня аз... Теб обичам...

Както розата иска дъжд...

Красотата дар от Бога наричам –

теб – вълшебството за влюбения мъж.

 

Но навън е мраз, студено,

цвете в туй време не вирее

и сърце от теб е наранено,

но не плаче... продължава да си пее...

 

От теб не усети то милувка,

романтиката е някъде далеч от мен,

както без звезди, луна нощувка

и аз ударен съм, но никога сломен!

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??