26.03.2020 г., 14:00 ч.

Достойнство 

  Поезия » Любовна
467 0 0

Ще те помня аз... Теб обичам...

Както розата иска дъжд...

Красотата дар от Бога наричам –

теб – вълшебството за влюбения мъж.

 

Но навън е мраз, студено,

цвете в туй време не вирее

и сърце от теб е наранено,

но не плаче... продължава да си пее...

 

От теб не усети то милувка,

романтиката е някъде далеч от мен,

както без звезди, луна нощувка

и аз ударен съм, но никога сломен!

© Георги Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??