Ще те помня аз... Теб обичам...
Както розата иска дъжд...
Красотата дар от Бога наричам –
теб – вълшебството за влюбения мъж.
Но навън е мраз, студено,
цвете в туй време не вирее
и сърце от теб е наранено,
но не плаче... продължава да си пее...
От теб не усети то милувка,
романтиката е някъде далеч от мен,
както без звезди, луна нощувка
и аз ударен съм, но никога сломен!