Mar 26, 2020, 2:00 PM

Достойнство

  Poetry » Love
717 0 0

Ще те помня аз... Теб обичам...

Както розата иска дъжд...

Красотата дар от Бога наричам –

теб – вълшебството за влюбения мъж.

 

Но навън е мраз, студено,

цвете в туй време не вирее

и сърце от теб е наранено,

но не плаче... продължава да си пее...

 

От теб не усети то милувка,

романтиката е някъде далеч от мен,

както без звезди, луна нощувка

и аз ударен съм, но никога сломен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...