1 may 2020, 12:22

Първи май

  Poesía » Civil
718 1 1

Слънцето изгрява в синевата,

за него всеки ден се борим.

И тежка е за народа ни борбата

и нека сърцата си отворим

за лъчите му, за хубав живот.

Защо щастлив е само тоз с имот,

защо за бедните няма лъчи,

защо народът трябва да мълчи?

И ние имаме нужда от пролет,

и ние имаме нужда от полет,

защо правда има само за богатите,

що живеят си безгрижно в палатите,

а за бедните има само тревога,

защо е тъй да разбера не мога.

Светло бъдеще аз им пожелавам

и с празника чудесен ги поздравявам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...