May 1, 2020, 12:22 PM

Първи май

  Poetry » Civic
716 1 1

Слънцето изгрява в синевата,

за него всеки ден се борим.

И тежка е за народа ни борбата

и нека сърцата си отворим

за лъчите му, за хубав живот.

Защо щастлив е само тоз с имот,

защо за бедните няма лъчи,

защо народът трябва да мълчи?

И ние имаме нужда от пролет,

и ние имаме нужда от полет,

защо правда има само за богатите,

що живеят си безгрижно в палатите,

а за бедните има само тревога,

защо е тъй да разбера не мога.

Светло бъдеще аз им пожелавам

и с празника чудесен ги поздравявам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...