Нежност 2
Тя спи в тъничка чашка на цвете.
Пеперудена, лекокрила.
В косите ù светулки светят
и правят пространство от милост.
Кой ли тъй я е орисал,
та лъвът пред нея мърка?
Ний се лутахме, грешихме,
тя не сбърка, тя не сбърка.
Виж, да смята тя не знае,
грях какво е, що е кражба.
И лъжа какво е – никак.
Логиката ù е чужда.
Имаш ли от нея нужда?
© Донка Калчева Todos los derechos reservados