Нежност 2
Тя спи в тъничка чашка на цвете.
Пеперудена, лекокрила.
В косите ù светулки светят
и правят пространство от милост.
Кой ли тъй я е орисал,
та лъвът пред нея мърка?
Ний се лутахме, грешихме,
тя не сбърка, тя не сбърка.
Виж, да смята тя не знае,
грях какво е, що е кражба.
И лъжа какво е – никак.
Логиката ù е чужда.
Имаш ли от нея нужда?
© Донка Калчева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
