Посвещавам на Красимира Атанасова

Тя е слънчева, нежна, красива.

Тя е вечното мило лице.

Все усмихната, тиха, вежлива.

 С най-доброто и топло сърце.

А смехът ù е звънък… залива.

Като топла вълна от лъчи.

Толкоз свежа енергия  влива.

От която светът ни  блести.

Във очите й греят звездици.

Сякаш питат те: Идваш ли с мен?

И отметнала руси къдрици.

По-щастлив прави нашия ден.

Тя е слънчева, нежна, красива.

Тя е вечното мило лице.

Все усмихната, тиха, вежлива.

 С най-доброто и топло сърце.

31.01.2015г.
©shon