Посвещавам на Красимира Атанасова
Тя е слънчева, нежна, красива.
Тя е вечното мило лице.
Все усмихната, тиха, вежлива.
С най-доброто и топло сърце.
А смехът ù е звънък… залива.
Като топла вълна от лъчи.
Толкоз свежа енергия влива.
От която светът ни блести.
Във очите й греят звездици.
Сякаш питат те: Идваш ли с мен?
И отметнала руси къдрици. ...