НЕЖНОСТ В СИЯНИЕ

                                                в памет на Ани

И тази нощ дойде в съня ми.

Исках дълго мигът да продължи.

Нощта да е безкрайно ято,

а Слънцето да спре - да не блести.

И тази нощ сърцата ни горяха в плам.

Сочни устни в моите  впи.

Огънят разпали ръцете ни в прегръдка.

Телата ни се сливаха в милувка.

Любовта ни беше огнено сияние.

Тръпките ни - бризови вълни.

Очите  - влюбено опиянени,

а страстите изгаряха от ласки.

Събудих се... но дълго исках

сънят да продължи.

СЪДБА

За първи път сме двамата - сами.

Чувствата ни топлят се с лунна светлина.

Вярвам, че тъгата си забравил.

Жадуваната обич с топлина - сме аз и ти.

Приех, че от Съдбата си изпратен.

Дните ми - с любов да осветиш.

И вярвам, дълго в съня ми ще останеш.

Във душата - минзухар ще посадиш.

ДА СЕ ПРОБУДИШ

Да се пробудиш в ранна ранина,

когато птиците са в сън - унесен.

Да полетиш към Слънцето със зов,

жадувайки за пролет и... утринна любов.

Да се пробудиш в люляков цъфтеж,

с аромат, ухаещ на горска теменуга.

Когато в океан от морски раковини

сърцето потопил си - в женска гръд.

Да се пробудиш в ранната зора,

когато звездите са заспали - уморено,

когато Господ ти дарил крила - неземни

и сърце, обичащо земята родна и небето.

Да се пробудиш... със сърце от извори!